| 
| 
ЛЮБОВ Е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път.
Любов е, когато си тук, поглеждам те и забравям... накъде бях тръгнал преди малко.
Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата..през две
стаи...през четири улици...през седем царства...
Любов е, когато мълчим заедно - заради споделената тишина на общите ни мисли.
Любов е, когато поглеждам в огледалото и...виждам Теб.
Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика,
която чувам само аз...Защото си наблизо.
Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл.
Любов е, когато се ударя, а теб те боли повече.
Любов е, когато си кораб, а аз съм всички пристанища.
Любов е, когато вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път.
Любов е, когато се разпадаш, а аз знам как да събера парченцата.
Любов е, когато смехът покръсти самотата.
Любов е, когато за мен най-важно е да си добре. Дори и, ако това добре не включва мен.
Любов е, когато вече няма значение как го наричаме.
Любов е, когато тръгваш в обратна посока...за да не те заболи от близостта ни.
Любов е, когато съчинявам приказки за Теб до сутринта. Защото как иначе ще дойде утре?
Любов е, когато си непрекъснат обертон в мелодията на мислите ми.
Любов е, когато знаеш, че съм тук, каквото и да става, какъвто и да си.
Любов е когато е притеснително истинско, нелогично хубаво, плашещо нежно...
Любов е, когато не успяваме да го прогоним, дори и с много работа, дори и с много смях,
дори с приятелство, дори и с други...
Любов е, когато султанът и Шехерезада си лягат сами, в двата края на света...но заспиват
прегърнати...
Любов е, когато... те искам, въпреки себе си.
Любов е, когато... ме искаш, въпреки себе си.
Любов е, когато бръкнеш в джоба си и вмeсто ключовете от къщи, намериш
ключа от сърцето ми.`
|
|
