| 
| 
http://www.youtube.com/watch?v=-l7Ss1iOKoQ
Страх ме е, че няма да издържа, няма да успея, ще се примиря - защото няма да имам смелостта да се боря. Страх ме е, че мечтите ми ще останат само миражи, а аз ще съм в пустинята на живота.Страх ме е, че ще си спомням момента, когато съм можела да променя всичко, но не съм посмяла. А вече ще е късно да променя каквото и да било и ще съжалявам, че не съм живяла, а съм съществувала. Ще съжалявам, че не съм изпитала тръпката да бъда себе си и веднъж дори не съм нарушила правилата - пак от страх какво ще стане след това. Страх ме е, че ще послушам разума, а не сърцето си. Страх ме е, че ще спра по пътя си и така няма да разбера докъде може да ме отведе. Че няма да разбера какво е да стигнеш до дъното и отново да изплуваш на повърхността, за да поемеш глътка въздух. Страх ме е, че няма да се насладя на красотата около мен. Дори няма да се огледам наоколо, защото ще съм свикнала с мисълта, че тя не съществува. Страх ме е, че няма да видя неповторимостта на нощта, защото се боя от тъмнината и. Страх ме е, че няма да оценя малките неща в живота си, които са ме направили най-щастлива. Че ще ме заслепят материалните богатства и няма да съзра истински ценното. Страх ме е, че ще се предам и няма да се боря. Ще се подчиня, вместо да се опълча. Страх ме е, че няма да успея да извоювам свободата си. Че ще предпочета да ми диктуват как да живея, а не аз да определям правилата. Ще замълча, вместо да заявя позицията си, защото другите може да не я приемат. Ще предпочета маската пред истинската си същност. Страх ме е, че ще имитирам, а няма да проявя оригиналност. Ще съм една от многото, а не единствената. Страх ме е, че ще прикривам сълзите си, а всяка нощ ще ридая. Че няма да се зарадвам от страх, че радостта ми ще трае само миг. И няма да се възхищавам на успехите на другите, а ще им завиждам, че са имали възможността да се докажат. Моите приятели също ще ми завиждат и когато ме утешават с тъжна физиономия на солидарност, всъщност моето страдание ще е утеха за собствения им нещастен живот. Страх ме е, че ще излъжа, вместо да съм искрена, а ако кажа истината, няма да ми повярват. Страх ме е да не направя грешка, но нали, ако не сбъркаш, няма как да се научиш. Страх ме беше дори да напиша това,но го написах. Най-страшно е да признаеш страховете си. Аз направих най-трудната, но същевременно най-лесната стъпка - споделих.
|
|
