|
| НЕ! НЕ РАЗМЕНЯЙ ДУША ЗА ПАРИ!
Сърцето ми е малко магазинче
и всичко можеш да намериш там!
Събрани има много вехторийки,
но има там и ценностни неща!
Вратите му... отворени широко,
работи неуморно нощ и ден!
И който нужда има там да влезе,
ще бъде най-богато награден!
Там влизаха, излизаха редовно,
дори не броех... много бяха те!
Те грабеха в количество огромно
и тръгваха с превити гърбове!
Не се свидях и светеха стъклата,
на мойто магазинче от разкош!
Тук всеки влязъл плащаше цената,
но тръгваше от мен със пълен кош!
Веднъж премина странник чуден,
на прага спря с разплакани очи,
той искаше на мене да предложи,
свойта душа за мъничко пари...
Не просеше, а искаше замяна,
той друго нямаше... една душа!
Досетих се, че любовта голяма,
виновна бе- към някоя жена!
Поканих го да влезе, да ми каже,
попитах го защо са тез сълзи?
Какво способно е човекът да премаже,
за да предлага си душата за пари?
Разказа ми... разтърси ме от дъно!
Стъклата бляскави покриха се с мъгла!
Една жена... обичал толкоз лудо,
че искал да и подари света...
Да го положи ниско, във краката,
на своята избраница мечтал!
Да промени нещастникът съдбата,
дори ако е нужно би умрял...
Нещастник бил, защото той не знаел,
една жена... не иска чудеса...
Какво да прави с свят в нозе поставен?
Защо и е... когато е сама?
Прегърнах го, избърсах му сълзите
и казах му `Аз също съм жена,
сърцето магазинче си наричам
и в него има хиляди неща`.
Ще изберем най-цветното за нея...
Най-прелестният дар ще отнесеш!
Когато види как душата пее...
най-скъпият подарък ще дадеш.
Върви си странико и подари душата,
без нея... не и трябват светове...
Когато истински обича те жената
и без пари за тебе ще умре.
|
|