|
| Казват че не трябва да се хващаме за миналото... но можем ли да заповядаме на сърцето си да спре да тупти, да спре да обича? Времето лекувало... дали? А може би просто ние търсим утеха за загубените мечти някъде, където болката не може да ни достигне или да ни повали. Каквото и да правим в тези мигове, когато виждаме душата си на парчета, няма нещо или някой, който може да ни помогне. Тогава сме безкрайно сами и тогава разбираме дали наистина си е струвало и дали наистина сме искали това, от което ни боли. Не предавайте това, за което сте се борили. Винаги има надежда! Не я губете, не променяйте целта си с по-лесна, извървете пътя си до край! Никога не се предавайте и не се отказвайте!
|
|