 | 2014-11-21 22:09:34 - Татьяна Власовна Арнаутова
Обичам да те гледам отстрани
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч -
Лицето ти ту светло, ту сърдито.
С очи сурови и с очи добри,
Но винаги открито!
Сега не си при мен - сега си там
И мисля, че добре си ме забравил!..
Аз давам, давам на света
Това е твое, мъжко право!
Забравяй ме, за другите мисли
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети - обичам те такъв!
И оня миг ми стига само,
Когато сред лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират,
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира!..
Станка Пенчева |
Прокомментируйте!Выскажите Ваше мнение:
Зарегистрироваться
|
